Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: - Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: - Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!

Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената - бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: - Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… - А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!

В банята Петка трие гърба на Чапаев: - Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.

Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. - Ти бял ли си или червен? - питат го. - Мартеничка - отговаря Петка.

Белите се скрили в една къща и не искат да се предават. Чапаев заповядва: - Петка, напред! Аз после ще отмъстя за тебе.

Чапаев пита Петка: - Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? - Пречат ми да спя. - Как така? - Ами взеха да светят в тъмното…

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. - Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? - Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… - Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! - Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: - Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: - Половината от цистерната я продадох, а половината - изпих! Чапай: - А къде са парите? - Парите ги пропих!

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. - Петка, маха ли се мръсотията? - Тъй вярно, вече се показа потника.

Петка и Чапай карат самолет. - Петка, уредите? - Двайсет! - Какво двайсет, бе?! - А ти какво "уредите"?

Седят Петка и Чапаев на една палма. Изведнъж към палмата се приближава слон и започва да я клати. - Василий Иванович, може тук да му е гнездото... - Ама че си глупак, Петка. Слоновете живеят в дупки.

Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: - Стига си тропала така с крака, гадино!

Петка се жали на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: - Петка, нещо да се е случило? - Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. - И от какво се счупи, бе Петка? - Ами докато заравях кучето. - А то от какво е умряло? - Яде развалено месо от умрелите коне. - Е, те пък от какво умряха? - Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. - Що гръмна склада? - Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. - Абе, Петка, та той нали не пуши? - А, и на теб да ти откраднат знамето - и ти ще пропушиш.

Петка на Чапай: - Василий Иванович, там по снега са написани мръсни думи за вас. - Разследвай, Петка, и доложи. След малко Петка се връща: - Разследвах, Василий Иванович - пикнята е на Фурмов, но почерка е на Анка.

Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: - Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! - Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! - отговаря Петка невъзмутимо.

Заминал Василий Иванович Чапаев в Англия, опит да обменя. Връща се, на летището го посреща Петка. А Василий Иванович излиза от самолета в смокинг, след него 20 броя куфари носят, от багажния отсек Мерцедес подкарват… - Откъде толкова пари, Василий Иванович?! - Виждаш ли, Петка, седнахме с техните лордове покер да играем. Един ми вика: "Каре аса!". А аз: "Покажи!". А той ми вика: "Ех, Василий Иванович, ние все пак тук всички сме джентълмени!". И като ми тръгна една карта…

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?

В музея на революцията децата питат гида: - Какъв е този скелет тук? - Това е скелетът на великия герой Чапаев. - А какъв е тоя малкия скелет до него? - Това е скелетът на Чапаев като дете.

Чапай и Петка се разхождат из Цюрих и изведнъж срещу тях негър. - Кой е тоя? - пита Чапай - Не го ли позна, Василий Иванич? Солженицин! - Тц тц, срамота, Петка! Така да очернят човека!