Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Асеновград
25°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Политически
Политиците и памперсите си приличат по това, че трябва да се сменят редовно. И то по една и съща причина!
Политически
03.10.2017
4,126 прегледа
Следващ →
Още вицове
Когато нашите "лъвове" се прибирали от световното в Мексико през 1986 година на летището ги посрещнали с транспарант, на който пишело: - Мексиканци тръпнат, нивга не видели, футбол да играят живи със умрели!
Всички кръщават оная си работа някак. Аз пък му викам "клюка". Защото се носи от уста на уста.
В университетска библиотека момче пита момиче: - Имате ли нещо против да седна до Вас? Момичето отговаря на висок глас: - НЕ ИСКАМ ДА ПРЕКАРАМ НОЩТА С ТЕБ! Всички студенти в библиотеката започнали да гледат право към момчето и той наистина се почувствал смутен. След няколко минути тя тихо се приближила до масата на момчето и казала: - Аз уча психология и знам какво мислят мъжете. Предполагам, че се почувства смутен. Права ли съм? А момчето отговорилo на висок глас: - 1000$ ЗА ЕДНА ВЕЧЕР? ТОВА Е ПРЕКАЛЕНО СКЪПО! Всички хора в библиотеката шокирани изгледали момичето. Тогава момчето прошепнало в ухото й: - Аз уча право и знам как да накарам някой да се чувства виновен.
Иванчо трябвало да ходи на карнавал с костюми и се чудел чудел какво да облече и накрая се намазал целия със лютеница и си напълнил устата със кисело мляко. Като отишъл на каранавала Марийка го попитала: - Като какъв се е маскирал бе Иванчо? - Като пъпка! - и й се изплюл в лицето.
Из разказ на стар морски вълк: - Значи веднъж моят кораб попадна в такава гъста мъгла, че дори носа не можех да си видя. Внезапно, когато вече се бях отчаял напълно, видях в далечината слаб огън. Силите ми се върнаха и пълен с надежда аз завъртях щурвала и насочих кораба към огъня. Огънят се приближаваше, приближаваше, ставаше все по-ярък и контрастен, и, накрая, разбрах, че това е ..... огънят на моята цигара...