Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Асеновград
25°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
Прогнозите на синоптиците - ярък пример за човешките способности да виждат в бъдешето. Било то и алтернативното.
Професионални
03.10.2017
4,352 прегледа
Следващ →
Още вицове
Пътува жена в маршрутка. Трябва да предаде напред пари за билета. Близо до нея седи друга жена. Как да се обърне към нея - на "ти" или на "вие"? Разсъждава логически. Тази маршрутка е експресна. Ако до сега не е слязла, значи отива в моят квартал. Отива с бутилка вино, значи отива при някой мъж. Бутилката е скъпа, значи отива при някой красив мъж. В нашият квартал има само двама красиви мъже: мъжът ми и любовникът ми. Тя не може да отива при любовника ми, защото в момента аз отивам при него. Значи отива при мъжа ми. Мъжът ми има две любовници - Катя и Ани. Катя е в командировка. - Ани, ще предадете ли на шофьора парите за билет? Момичето (учудено): - От къде ме познавате?
Неизвестни изроди са убили Карлсон и са продали органите му за резервни части за хеликоптери.
В родилниа дом се раждат деца на левскар, чорбар и негър.Идва доктора и им казва -"Родиха се 3 здрави дечица, но ги объркахме, не знаем кое на кой е. Елате си ги разпознайте." Тогава левскарят се втурва и грабва негърчето. Докторът: "Ама това е негър! "Левскарят: "По-добре негър отколкото чорбар."
- Чичо, какво ти е хубаво палтото! Какви домати и краставици са нарисувани само! - Махни се, момче!! Не виждаш ли - лошо ми е!
Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…