Едно момченце се родило сляпо. Докато било малко не осъзнавало, че е сляпо. Порастнало обаче и разбрало, че е заобиколено от един свят, който то неможе да възприеме като другите хора. Станало му много мъчно и един ден отишло при майка си и си казало мъката. След няколко дни майка му отишла при него и му казала: - Ето сине, купила съм ти един мехлем, с който като си намажеш очичките преди да си легнеш и ги стискаш цяла нощ, сутринта като ги отвориш ще виждаш всичко. Преди да си легне, момченцето си намазало очичките с мехлема. Цяла нощ не заспало, за да ги стиска силно и да може на следващия ден като ги отвори да види всичко около себе си, другите деца, природата, цялата красота на света около него. Дошла сутринта. Момченцето отворило с надежда очички, но пак нищо не виждало. Отишло при майка си: - Мамо, аз пак нищо не виждам! Майката: - Честит първи април, сине!