Четвъртък, 8 октомври 2026
|
Асеновград
24°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Чукай ме и ми викай, че съм лесна жена!
Бисери
03.10.2017
4,091 прегледа
Следващ →
Още вицове
Пътуват двама мъже в купето на влак. Станало им скучно и единият казва: - Хайде да играем на асоциации! - Ок, давай! - Диня. - Цици. - Що пък цици? - Ами представи си - вървиш по улицата, а срещу теб жена с цици - като дини! - А, добре. Слива. - Цици. - Е, защо пак цици? - Ами представи си - вървиш по улицата, а срещо теб жена с цици - като дини и зърна - като сливи.... - Ох, добре. Часовник. - Цици. - Стига бе!! - Абе, представи си само - вървиш по улицата, а срещу тебе жена с цици - като дини и зърна - като сливи, а ти "цък-цък-цък" с език....
Ден преди Великата Октомврийска Революция се провежда заседание на революционерите. Влиза запъхтян човек, застава отпред и казва: - Граждани! Революцията се отменя! - Защо? - Феликс Едмундович замина на риболов. - Е какво, без него не може ли да стане революцията? - Без него може, но без Аврора не се получава....
Отишли група студенти на пикник и замръкнали. Нямало къде да спят и отишли до близкия манастир. Отива водача им и пита игумена: - Дядо игумене, ще ни пуснеш ли да преспим? - Виж, мойто момче, - казал игуменът, - ще ви пусна ама ти уреди нещо за чукане и няма проблеми. Настанили се те в трапезарията. Решили да си лягат и отива пак същия студент при игумена. Чука на вратата на килията му. - Влез, влез. Влезнал той. - Лопни мандалото че влиза хлад. Затворил той вратата. - Какво стана? Кандардиса ли някое маце? - пита игуменът. - Ама дядо попе, аз нали разбираш, те никоя не искаше а и вече е късно дай още по някое одеало да се завием и да си ходя - Късно е чадо, мандалото лопна
Един човек минава покрай един парк с баничка в ръка, и вкусно си похапва. Но по едно време от един храст се подава ръка и се чува глас: - Дай! И човекът смутено пита: - Б-б-б-баничката ли? И гласьт, отговаря: - Не, хартията.
Не е истина, че към хубавото бързо се привиква. Към хубавото се привиква моментално.