Отишъл Умник Гюро с другарите си на лов за мечки в планината. Намерили мечата дупка, Гюро се препасал с едно въже и казал на другарите си:
- Аз влизам в дупката да хвана мечката. Ако много се забавя - хващате се за въжето и ме вадите.
Влязъл Умник Гюро вътре, чакали го приятелите му, чакали го - той не излиза. Накрая хванали въжето, издърпали го и какво да видят - той без глава.
Седнали те да се чудят - имаше ли Гюро глава или нямаше? Накрая най-умният от тях се сетил:
- Нямаше! Ако имаше глава, изобщо нямаше да влиза в дупката при мечката.
Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново.
"Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял:
"Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."