Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Предимно ясно 6°
Двама пияни с кола качват стопаджия. Пияният на волана кара с луда скорост. По едно време стопаджията се втрещява и бута другия: - Ей, събуди приятеля си! Виж го, кара заспал! - А, как не! Като го събудя и ще подкара още по-бързо...
Пиянски 3,523 прегледа
Следващ →

Още вицове

Самота - когато чакаш да звънне някой...и звъни будилника. Подчинен започва разговор с шефа си: - Работя от дълги години във фирмата и досега не съм искал увеличение на заплатата. - Точно затова работите от толкова време. Един ден атеист ловял риба в Шотландия, когато лодката му внезапно била нападната от чудовището от Лох Нес. Тя се преобърнала и мъжът бил подхвърлен във въздуха. Докато летял към разтворената паст на чудовището, той извикал: - Господи, помогни ми! Всичко мигновено замръзнало. Свирепото нападение спряло и атеистът останал, увиснал във въздуха. От облаците отекнал глас: - Нали не вярваше в Мен? - Стига, Господи, помогни ми - отвърнал мъжът. - Преди две минути не вярвах и в чудовището от Лох Нес! Eдин успешен мениджър решил да смени рязко начина си на живот. Купил си ферма в едно затънтено село, купил си и крави от местните фермери и станал животновъд, но тъй като тази материя му била абсолютно непозната го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой.Веднага местните започнали да го следят, да злорадстват и да чакат пълният му провал, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите му и скоро станал един от най-елитните фермери. Започнали да го ухажват и да се опитат да разберат тайната на успеха му. Той с готовност я споделил: - Въпросът е в мотивацията и в организацията. Всяка сутрин правя оперативки с цялото стадо и им задавам един и същи въпрос: "Какво ще продаваме днес - Месо или мляко?" Останалото е инициатива на персонала. Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…