В едно от произведенията си Александър Дюма-син бил употребил израза "болезнена празнина". Искайки да го подиграе, един критик го запитал в компания:
- Какво разбирате под понятието "болезнена празнина"? Аз нищо не разбирам. Според мен празнината не може да бъде болезнена.
Всички от компанията с голям интерес очаквали какъв ще бъде отговора на Дюма.
Писателят попитал критика:
- Господине, никога ли не ви е боляла главата?
Жена дълго се молила на мъжа си да я вземе с него на лов. Накрая той се съгласил. Отишли в гората, мъжът и дал пушка, и й казал:
- Стой тук и чакай, а от другата страна на гората ще подгоня лоса към теб. Когато лосът изскочи пред теб, стреляй, след това ме извикай, и пази улова докато се върна, само не тръгвай от тук, докато не дойда.
Оставил мъжът жена си, и отишъл да пийне с приятелите си на съседната поляна. Тъкмо си сипали и отпили, чули изстрел и някакви крясъци. Побягнал мъжът към мястото, на което бил оставил жена си и какво да види?... На земята до жена му лежал уловът, а някакъв мъж тичал около него и крещял:
- Да, твой е лосът, твой, ГОСПОДИ! Дай ми само да си сваля седлото!