Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 6°
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране - момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова - преспала с него и я приели.След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: - Как си? Какво правиш? Приеха ли те? - Приеха ме, госпожо, вече съм студентка по право! - Браво! С какво те приеха? Нали се подготвяше с история и право? - Не, не. С френски, госпожо, с френски ме приеха.
Разни 2,703 прегледа
Следващ →

Още вицове

Високо в планината малко селце, сам там живее столетникът дядо Гошо, който се слави със завидно здраве и нестихващ интерес от страна на жените към него, въпреки преклонната му възраст. Пристига Ани Цолова от Бтв да интервюира дядо Гошо на живо в ефир за сутрешния блок. - Дядо Гошо, като жена ще ти задам първия ми малко провокационен въпрос, не се смущавай, цяла България те гледа в този ранен час! На какво се дължи този огромен интерес на жените към теб, та ти си на 100 години? С какво ги омагьосваш? - И аз не знам, моето момиче - отговаря дядото, като нервно си облизва веждите с езика... Баща към дъщеря си: - Ако ти ме слушаше, то щеше да се родиш момче! Блондинка си кара колата из града и на един светофар малко циганче почиства предното стъкло на колата. Платила му едно левче, но на следващия светофар гледа пак същото циганче и пак чисти! Когато видяла циганчето и на третия светофар, отворила стъклото и го попитала: - Ще ти дам десет лева, ако ми кажеш как успяваш да си преди мен на всеки светофар? - Како, ако ми дадеш двайсет лева, ще ти кажа как да излезеш от кръговото... Млада журналистка от вестник "СТАНДАРТ" чака пред жилището на Софи Маринова. - Извинете! Бихте ли ми дали интервю ? - На драго сърце,но не винаги го нося със себе си ! - Дядо, имаш ли зъби? - Нямам, момчето ми. - Тогава подръж ми за малко сандвича, за да поиграя с Петърчо на двора.