Зантее ли че кгоато чтеете нисапаното, вжано е пръвтаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
Зима. По заледен път с мъка пълзи запорожец. Зад него кара голям мерцедес. Мутрите от мерцедесът тръгнали да изпреварват запорожеца. В същия момент той поднася по леда, врязва се в мерцедеса, който излита от пътя, преобръща се няколко пъти и пада в една пропаст...
Шофьорът на запорожеца слиза и на бегом отива при разбития мерцедес. Поглежда в пропастта и пита:
- Момчета, има ли някой жив?
Отдолу абсолютна тишина.
- Има ли живи, бе?
Отново тишина.
- Ех, провървя ми! - с облекчение въздъхва човекът.