Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: - Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". - Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? - После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия. - Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? - Ами после рязах. До 1958 година…
Комунистически 6,696 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж заминал на гурбет и след два месеца пише на жена си: - Жена, без тебе тук ми става мъчно, мъчно! На което получава отговор: - Аз пък намерих един, дето му става лесно. Един мъртвец изпаднал на пътя от катафалката. Друг шофьор не го видял, прегазил го, спрял и си вика: "Леле! Прегазих човека" - па го скрил в храстите. Един ловец стрелял, стрелял, пък погледнал в храстите и видял трупа, надупчен със сачми: "Мале! Утепах човека!", па го хвърлил в язовира. Един бракониер ловил риба с динамит, гръмнал, трупът изплувал... "Олеле! Гръмнах човека"... ...и така, след куп премеждия, някой закарал "човека" в спешната хирургия. След няколко часа операция, излиза хирургът, сваля маската, шапката, бърше потта от челото и казва: - Уф! Ще живее! Двама стоят на улицата и си говорят. Минава кола и ги изпръсква с кал. - Да запишем номера и да се оплачем, за да го глобят. - Няма смисъл! Нашите шофьори няма да станат по-любезни. А в Англия ако шофьор те изпръска, връща се, извинява ти се, после те кани у дома си, предлага ти душ, отнася ти дрехите на химическо чистене и цял ден те вози, където пожелаеш. - И това с теб ли се случи? - Не, с жена ми. - Тате, като беше малък, имаше ли компютър? - Не - отговарям аз. - А плейстейшън? - Не. - Джиесем?!? - Също не... - А тате, динозавър виждал ли си?! Бойко Боросов не чете книги. Той ги държи в ръцете си, гледа ги втренчено, докато не получи нужната му информация.