Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Майката:
- Наташенка, вие с поручик Ржевски сте женени вече две години, а все още нямате деца?…
Наташа Ростова:
- Ох мамо, да можех поне веднъж да преглътна тази гадост!