Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Пращат Иванчо в първи клас. Още първия ден той отива при учителката и казва:
- Госпожо, аз съм много умен. Не съм за първи клас. Пратете ме направо за трети!
Учителката се объркала и го води при директора.
- Господин директор, Иванчо иска да започне учение направо от трети клас!
- Добре! Изпитайте го - да видим.
Почнала учителката?
- Колко е 3 по 3?
- 9.
- Правилно! А 6 по 6?
- 36.
- Добре! А какво е това - кравата ги има четири, а аз две?
- Крака.
- А какво е това? Ти го имаш в панталоните, а аз го нямам?
- Джоб.
- Правилно! Ставаш за трети клас!
А директорът се обадил:
- Направо в пети да го пратим! Много е напред с материала! Я как отговори на всичко! А последните два отговора даже и аз ги сбърках!