Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Час в университет:Професора пита студентите дали могат да му дадът пример за лошо стечение на обстоятелствата: Стефане кажи:
Еми вървиш вечер по улицата а пред теб момиче с готин задник и тъкмо да направиш нешто и идва автобус и тя се качва в него.
Пешо кажи ти:
Еми вървиш вечер по улицата а пред теб момче с готин задник и тъкмо да направиш нешто и идва автобус и тои се качва в него.
Добре ти Иване:
Еми вървиш вечер по улицата, а зад теб върви Пешо, а тъпия автобус, неидва и неидва.