Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 22°
На новогодишно парти, в една фирма, в един кабинет е тъмница и се чуват викове: -Ох, Пешо, ох скъпи... никога не си ме... любил така... дали това е заради... това новогодишно... настроение? -Кой знае, може би заради това, че не съм Пешо!
Семейни 3,665 прегледа
Следващ →

Още вицове

Майка влиза в стаята на сина си и го заварва да си блъска главата освирепяло в стената повтаряйки след всеки глух удар: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? Шокирана от това което е видяла майката затваря вратата. След пет минути я отваря пак и вижда същата гледка - стената окървавена, лицето на сина й сялото в кръв и сополи, а той продължава да се блъска в стената крештейки: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? Горката майка се разплаква и в безизходица отново затваря врата. След още малко време влиза в стаята и вижда сина си целия потрошен и обезобразен - продалжава да издевателства върху себе си: - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? - Какво правиш по дяволите !? - пита ужасената майка. - КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? КАК БЕШЕ ВЕЕЕ??? - Какво правиш бе Иване ?!? - ДА ВЕЕЕЕ!!! ИВАН БЕШЕ ВЕЕЕЕ!!!! Някакъв се връща след няколко дни риболов и приятелите му го питат: - Как е, хвана ли нещо? - Нищо, тоя път не бяхме взели жени. Историята на един японски самурай, който живееше, за да отмъщава. Стомахът преряза самурай... Самураят се ядоса. Той трябваше да си отмъсти по същия начин. Щом стомахът го е прерязал, същото трябва да се случи и на него. Самураят извади меча си и преряза стомаха си. Така се появи обичаят сепуку. Чък Норис говори в режим 5.1 Dolby Digital Surround Sound. Двама приятели си говорят за жените си и единият казва: - Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал: - Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран? - Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете... - А мислиш ли, че шарана помни?