Веднъж малкият Иванчо разхождайки се в парка намира бележка, но уви не може да чете.
Занася бележката на учителката си и я моли да му я прочете. Учителката прочела бележката и му се скарала:
- Как не те е срам да ми даваш такива работи! Вън, да ми се махаш от главата!
На път за вкъщи срещнал полицай. Помолил го да му прочете бележката.
Полицаят погледнал бележката и побеснял.
- Как може такова малко момче да се занимава с такива работи?
Учуден Иванчо отишъл при баща си и му показал бележката. Той я прочел и почнал да му вика:
- Ти, безсрамнико, как не те е срам да ми показваш такива работи!
Смаян Иванчо тръгнал да обикаля и да търси някой да му прочете бележката.
След дълго обикаляне и търсене стигнал до дявола. Помолил го да му я прочете.
Дяволът погледнал бележката, засмял се и я скъсал.
Малкият Иванчо го попитал защо се смее и какво толкова пишело на бележката.
Дяволът, смеейки се му отговорил:
- Не знам, не мога да чета.
Късна пролет, горещо е. Седи си Иванчо на терасата и си пише домашните. По едно време отдолу минава Марийка, Иванчо й погледнал право в деколтето... не се стърпял, прибрал се в стаята и си бил една злобна чекия.
Обаче малко след като се върнал към домашните, Марийка пак минала отдолу. Видял й Иванчо в деколтето, пак го хванало и той се прибрал и пак го излъскал. И тъкмо се върнал на балкона, гледа - Марийка пак минава.
Иванчо се провикнал:
- Мамка ти, ненаситница!