Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 25°
Спартанският цар Агезилай, като преглеждал войниците, спрял вниманието си върху едного на име Андроклид, който бил куц. Като забелязал недоумението, с което го наблюдавал царят, и допускайки, че недостатъкът му може да стане причина за отстраняването му от войската, Андроклид побързал да каже: - Мисля, че са ви потребни войници, за да се сражават, а не за бягство!
Любими Герои 4,050 прегледа
Следващ →

Още вицове

В БФС си говорят: - Знаеш ли, че вчера Бербатов се е опитал да се застреля? - И какво,успял ли е? - Е как мислиш, както винаги не е уцелил. Румен Петков пикае във един фонтан. Приближава се полицай и го предупреждава, че нарушава закона. Р. Петк. отговаря: - Това е контролирано изтичане на информация от МВР.... Един слепец влязъл в бар и след като си поръчал пита сервитьора: - Искаш ли да ти разкажа един виц за блондинки? - Добре, но помисли дали ти искаш, защото съм рус - 1.80, 85 кила и съм женен за блондинка, бармана и той е рус 1.90, 105 кила, с черен колан по карате и е женен за блондинка, бодигарвдовете, и двамата са руси и женени за блондинки, а този от ляво е отново рус 1.95, 115 кила, борец е и също е женен за блондинка. Та... сигурен ли си, че искаш да си кажеш вица? - А не, не. То ще трябва да го обяснявам поне 5 пъти. Един българин попитал свой приятел турчин: -Аркадаш, защо вие мъжете турци си бръснете главите? -Защото от предание знаем, че пътят за рая минава през непроходима гора. И, за да не ни се заплитат косите в гората и по-лесно да стигнем до рая, ние ги бръснем. Българинът се замислил, доволно потрил ръце и се засмял. -Отсега нататък аз не само че няма вече да се подстригвам, но няма и да се бръсна! -Но нима ти не искаш да отидеш в рая? - с почуда го попитал турчинът. -Искам, но за мене раят ще бъде в гората. -Как така? -Така. Та в този рай, за който ти ми говориш, няма да има ханъми. Те с техните дълги коси ще бъдат в гората! Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво. - Защо плачеш, сине мой? - Инвалид съм аз, не мога да ходя. Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае. - Защо плачеш, дъще моя? - Защото съм сляпа по рождение! Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия... Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче. - Защо плачеш, момченце? - Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България... И седнал Господ и заридал заедно с него...