Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Предимно ясно 6°
Писането е едно приключение. В началото то е играчка и забавление. После става господарка-любовница, после - господар, след това - тиранин. Последната фаза е тази, че тъкмо когато сте готови да се примирите с робското си положение, вие убивате чудовището и го хвърляте на публиката.Уинстън Чърчил
Бисери 4,476 прегледа
Следващ →

Още вицове

Как да се държите оскърбително на погребение: Кажете на вдовицата, че изглежда секси в черно. Басираите се за колко време ще се разложи трупът. Карайте след катафалката и надувайте клаксона. Кажете на погребалния агент, че кучето ви е умряло и го попйтаите дали може тайно да го постави в ковчега. Поставете твърдо яйце в устата на покойника. Ударете трупа и кажете на хората, че той пръв ви е ударил. Помолете някого да ви снима, докато се ръкувате с покойника. Кажете на роднините, че току-що сте видели завещанието и те не са включени в него. Слушайте уокмен на гроба. Кажете на вдовицата, че сте тайният любовник на мъжа й. Използвайте езика на покойника, за да оближе пощенска марка. Идете на погребението в костюм на клоун. Кажете на вдовицата, че последното желание на покойника е било да се люби с вас. Поставете пластмасови вампирски зъби да покойника. Всичко ново - добре забравено старо: Ева - първия успешен опит за клониране на човек. Момичета, не обичайте неженените! Те никого не обичат и вас няма да заобичат! По-добре обичайте семейните - щом жената получава нещо, ще има и за вас... - Цъф, цъф, цъф, цъф... - чул зад гърба си един човек, който седял на пейка в морската градина. След малко пак: - Цъф, цъф, цъф, цъф... - обръща се и гледа един крокодил му се хили. - Ако не престанеш веднага, ще те обърна с хастара наопаки - казал човекът. Крокодилът отговорил: - Цъф, цъф, цъф, цъф... Човекът се вбесил, бръкнал в устата на крокодила, хванал го за края на опашката и го обърнал с хастара наопаки. Тъкмо въздъхнал облекчено и чул за гърба си: - Фъц, фъц, фъц, фъц... Червената шапчица, Робърт Бърнс - Кой хлопа в този късен час? - Аз хлопам - каза Вълчо. - Иди си. Всички спят у нас. - Не всички - каза Вълчо. - Не зная как си се решил! - Реших се - каза Вълчо. - Ти май си нещо наумил? - Май нещо - каза Вълчо. - Веднаж да минеш моя праг… - Да мина - каза Вълчо. - Ще те посрещна като враг! - Посрещай - каза Вълчо. - Ще ти отворя, ала чуй… - Отваряй - каза Вълчо. - Утре ти ще дойдеш пак! - Ще дойда - каза Вълчо. - Ни дума никому за туй! - Ни дума - каза Вълчо.