Четвъртък, 8 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 19°
Един борец имал рожден ден. Решил да си купи една торта за празника и отива в сладкарницата. Харесал си той тортата, поръчал я и продавачката пита: - Господине, на колко парчета да я нарежем - шест или дванайсет? Борчето помислило малко и отговорило: - На дванайсе ма, я виж колко съм голем нема да ми стигнат шест парчета!
Борци 5,592 прегледа
Следващ →

Още вицове

Лош ден? - Вашият брат-близнак е забравил рождения ви ден. - Тортата, приготвена за рождения ви ден, се е разпаднала под тежестта на свещите. - Звъните на горещ телефон на доверието, за да съобщите за потенциален самоубиец и ви оставят на изчакване. - На сутринта, след фирменото парти всички ви избягват. - Вашата компания за среща с "непознат" се оказва собствената ви съпруга. - Личният ви лекар ви предупреждава, че сте развили алергия към шоколад и алкохол. - Циганка - гледачка ви предлага да ви върне парите, след един поглед на дланта ви. - Искате да облечете точно това, с което пристигнахте вчера от кръчмата, но не можете да намерите нито една дреха. Изведнъж на всички партии им свършиха парите, че да си изчистят разлепените плакати на какви ли не места... Бизнес среща между американец, испанец и българин. Американецът пита испанеца: - Чувам често от вашите биснесмени думата "маняна". Какво означава? - Ами това значи, че ако не свършим работата днес, то ще я свършим утре. Ако има проблеми, може и в другиден. Ако пък е по-сложна, значи до седмица. Вече ако има и форсмажорни обстоятелства, то до месец гарантирано ще стане работата. - Аха, ясно. А пък от вашите хора - обръща се американецът към българина - често чувам думата "яваш-яваш". Тя какво означава? - Ами нали чу какво ти обясни испанеца - и това е същото, но без елемента на припряност. По-лесно е понякога да признаеш, че си виновен, отколкото да докажеш, че си прав. Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си, достатъчно умен, за да спечели от тях, и достатъчно силен, за да ги поправи. В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. - Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята. - Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.