Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 6°
Клиент в магазина: - Госпожице, дайте ми книгата за оплаквания и предложения. - За какво? - Искам да направя едно предложение. - Какво? - Да се смени персонала!
Професионални 4,781 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една блондинка отишла в Харвард. Първи ден - тя решила да не говори, да бъде скромна. Гледа през прозореца - момчетата играят футбол, само едно стои отстрани и гледа. Тя си помислила: "Ето това скромно момче е за мен". Отишла при него и го казала: - Здрасти, виждам те тука стоиш скромно настрана. Искаш ли да си ми приятел? А момчето: - Махни се оттука, ма. Не виждаш ли, че съм вратаря. Млад работник е назначен за завеждащ отдел във фирмата. За да се представи добре пред началника, той работи до късно вечер. Тръгвайки си посреднощ един ден той вижда шефа си да стои до машината за унищожаване на документи с някаква хартия в ръка. - Слушай, - обръща се шефа към него, - това е много важен документ, а моята секретарка си тръгна отдавна. Случайно да знаеш как работи тая шибана машина? - Разбира се, шефе! - доволен от отворилата се възможност да се натегне пред шефа. Бързо включил машината, поставил документа в нея и натиснал копчето. Документа бавно се скрил в отвора. - Ииии чудесно, чудесно, какво ли щях да правя без тебе, - възкликнал шефа, - а, и да не забравя, ще ми трябва в две копия... Мацките са като домейните, всички които ми харесват вече за заети... Законите на Мърфи за счетоводството: 1. Времето е пари, особено когато трябва да ви ги върнат. 2. Работата се разширява дотогава, докато запълни времето, предоставено за извършването й, а това което остава да се извърши, се разширява пропорционално на времето за завършването на проекта. 3. Разходите нарастват, за да погълнат приходите. 4. Протакането е смъртоносна форма на отказ. 5. Обикновените проблеми се решават веднага, важните проблеми не се решават въобще. 6. Компромисът е винаги по-скъп от съставящите го алтернативи. На шосето е застанала стопаджийка. Минава камион с войничета. - Ще ме закарате ли до близкия град?- попитала ги тя. - Качвай се - отговорили й войничетата - но само ако ни дадеш да те прекараме всичките. - Добре - съгласила се тя - но едва когато си отворя очите тогава значи, че съм задоволена. Изреждали се един по един, но мадамата не си отваряла очите. Веднъж, втори път, но уви. Тогава на пътя видели едно магаре. Качили го войничетата, за да ги замести. Тогава стопаджийката леко си отворила очите и казала: - Останалите да напуснат, да остане само господина с велуреното яке.