из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Жена съди мъжа си.
Съдията:
-Кажте причините, поради които съдите мъжа си.
Жената:
-Ами той ме нарече котка.
Съдията:
-Това не е причина да го съдите.
Жената:
-Да но после той ме хвърли от 8-я етаж за да види дали ще падна на четири крака.