Едно момченце се родило сляпо.
Докато било малко не осъзнавало, че е сляпо.
Порастнало обаче и разбрало, че е заобиколено от един свят, който то неможе да възприеме като другите хора.
Станало му много мъчно и един ден отишло при майка си и си казало мъката.
След няколко дни майка му отишла при него и му казала:
- Ето сине, купила съм ти един мехлем, с който като си намажеш очичките преди да си легнеш и ги стискаш цяла нощ, сутринта като ги отвориш ще виждаш всичко.
Преди да си легне, момченцето си намазало очичките с мехлема.
Цяла нощ не заспало, за да ги стиска силно и да може на следващия ден
като ги отвори да види всичко около себе си, другите деца, природата, цялата красота на света около него.
Дошла сутринта. Момченцето отворило с надежда очички,
но пак нищо не виждало. Отишло при майка си:
- Мамо, аз пак нищо не виждам!
Майката:
- Честит първи април, сине!
Младеж и девойка станали гаджета и момчето завело момичето на гости у тях - да вечерят. Започнала вечерята, но по едно време на девойката и се
допърдяло и от един момент не можела да се сдържа повече, и се изпуснала. Бащата на момчето погледнал към кучето, което стояло под нейния стол и казал:
- Сани!
Девойката се успокоила, но след 5 мин. отново
и се допърдяло и отново се изпуснала. Бащата пак:
- Сани!
Девойката отново се успокоила, но след известно
време отново и се допърдяло. Но вече била спокойна, защото кучето го отнасяло и затова я пуснала съвсем спокойно една такава сочна и звучна....
Бащата:
- Сани, махни се от там преди да се е изсрала отгоре ти!