Мога ли да те забравя - присънваш ми се всяка нощ… Нежното ти ухание, вкуса ти, цвета ти-винаги са пред очите ми… Не си ли до мен - сърцето ми плаче… Живот ли са дните без теб - Мой Амстел…
Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало:
- Тате, какво е онова дето лети там горе?
- Ами птица.
- Как се пише това?
- Ето как. - чертае му в пръстта. - П-т-и-ц-а.
- А онова там какво е?
- Делтаплан.
- Как се пише?
- Ами Д-е- - вглежда се в небето. - Знаеш ли, и това е птица!