Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл.
Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва:
— Каква глупсти ги дрънка този глупак, а?
Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите:
— Лейтенант, знаете ли коя съм аз?
— Не, госпожо.
— Аз съм жената на този, който нарекохте „глупак“.
— Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз?
— Не, не знам- казва генералската жена.
— Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже.
На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче.
На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие.
Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока.
Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах.
Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици.