Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 6°
Съпругата: - Скъпи, младата готвачка е изгорила бекона с яйца. Може би една целувчица ще те умилостиви? - Какво да се прави, повикай я...
Семейни 4,028 прегледа
Следващ →

Още вицове

Стига вече с този Перник. Там живеят хора като хора! Сега съм в Перник и си пиша на лаптопа не обезпокояван в едно кафе. Паркирах си софийската кола отвън, а на якето ми пише САМО ЛЕВСКИ ОЛЕ! Ако перничани бяха такива каквито ги изкарват, сега някой щеше да дойде и да ми блъска главата в клавиатурасф;ифсдф;3уиоффф4иоф8 ф;аф5огДА3иорх3ио2ухфолчФХ3хОЯФИ3ХФяои3фияо ФИОХОЯХчяфхиоо ФЯИОЧХ3 ФЧфяиочхфияиохф75фа57ашФФ4УХУ54;дфхеио$ФГ?ХЕШ@ГШЕГЕГ$ Ш№Г№ На една жена и умрял мъжът та решила да направи кекс за помен. Направила го тя, отишла на гробищата, навела се та изпуснала кекса и почнала да реве. Чул я попа та отишъл да види кво става, а жената викала: - Ох, с червенко беше Иване. - Не плачи жено, друг такъв ще намериш - рекъл попът. - Ох, с осем яйца беше Иване. - О-о-о-о, плачи жено, друг такъв няма да намериш! Два заека от гората си купили шише ракия. Сядат да пият, обаче нямат нищо за мезе. Гледат - на едно дърво седи врана с парче сирене в човката. Единият отива до дървото и казва: - Мараба, врано! Тя мълчи. - Искаш ли да поркаш с нас? - ДА! - изграчила "проклетата" птица. Сиренето пада, зайците го взимат и си пият и мезят сами. На следващия ден зайците отново мъкнат шише ракия и пак нямат мезе. На дървото отново седи враната с парче сирене. - Врано, искаш ли да поркаш с нас? Мълчание... Заекът вади чаша и започва да налива... - Стига ли ти толкова? Враната: - Да! - изцепила се оная пак... Сиренето пада и... т.н... На третият ден всичко се случва отново. - Врано, ще поркаш ли? Мълчание... Заекът налива... - Стига ли толкова? Мълчание... - Ти кво, ма? Мислиш си, че искам да те прекарам ли? - ДА! Защо руснаците ходят по трима? - За да има един, който знае да чете, един, който знае да пише, и един, който да държи под око двамата интелектуалци. Катаджия спира кола. Зад волана е мутра. Кадажията дълго и внимателно разглежда книжката му. Мутрата: - Какво? Мислиш, че съм я купил ли? Не си познал! Приятелите за рождения ден ми я подариха!