Вицет — Асеновград

Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях: - Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек) - Не, не мога преди сватбата. Тя си помисли: какъв джентълмен. Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!

Разни 03.10.2017 2,726 прегледа

Следващ →

Още вицове

В магазина: - Извинете, колко струва този пушен слон? - Но госпожо, това е пиле... - А, заблудих се по цената... - Джони, защо носиш обувки с три номера по-малки от нужното? - Гледай сега, жена ми е грозна, мърлява, готви лошо, синът ми не учи, тъщата мрънка непрекъснато. Единствената радост в живота ми е, когато вечер си сваля обувките... Някаква мадама решава да направи нестандартен подарък на приятеля си за рождения му ден. Съблича се и остава само по една панделка между краката. Казва му: - Ето твоя подарък! Приятелят запретва ръкави: - Много навътре ли е... - Здравей, Извънземни! Нека да ти стисна ръката! - Внимавай, землянино! Кой ти каза, че това е ръка? В затворническата килия влиза директорът на затвора и съобщава на осъдения на смърт: - Утре сутринта присъдата Ви ще бъде изпълнена. Какво е последното Ви желание? - Да бъда изгорен и прахът ми да бъде хвърлен в морето. - ?!? - Жена ми се зарече да играе хоро на гроба ми.