Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Разкъсана облачност 6°
Върви мъж по пустинята. Допило му се вода, вдигнал глава нагоре и казал: - Господи, как ми се пие вода... Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас: - Копай! Човекът покопал малко и намерил вода. Напил се той и казал: - Господи вече не съм жаден. Глас отгоре: - Върни лопатата! Върви мъжът нататък. Огладнял и казал: - Господи, колко съм гладен. Отгоре пада лопата и гласът казва: - Копай! Копал малко човекът и намерил храна. Хапнал и казал: - Наядох се! Глас отгоре: - Върни лопатата! Продължил човекът да върви и го ударил нагонът. Казал: - Господи, как ми се чука! Отгоре пада лопата и отново се чува гласът: - Копай! Почнал той да копае, копал час, копал два, след пет часа копане се изправил и казал: - Егати, как си го начуках... Отгоре се чува: - Върни лопатата!
Други 3,568 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Скъпи, хайде да си вземем отпуска и да отидем в Париж. - Не искам. - Щом не искаш в Париж, хайде да отидем в Рим. - Не искам. - А къде искаш? - В Гърция, на Атон. - И защо там? - Там не пускат жени. ¬осподин администратор, как мо¬а да разбера, защо буква "¬" се обръща? Британски учени-селекционери успяха да кръстосат пръстите на ръцете си. Иванчо се прибира от училище и казва на баща си: -Татко, татко кажи "Два гълъба бели. " -Бягай от тука, не виждаш ли, че гледам телевизия! -Айде бе, татко, кажи "Два гълъба бели! " -Абе бягай от тука бе казах ти, че гледам телевизия! A майка му: -Абе кажи на детето "Два гълъба бели" какво толкова ще ти стане. -Е, добре! Два гълъба бели! Иванчо: -Да ядеш два х*я дебели. -Майка ти да ги яде, тя ме накара да го кажа. Една сутрин старият ходжа се събужда и какво да види: оакал дънцето. Старост, нерадост. Хубаво, ама ще му отиде авторитетът... Какво ще каже ханъм? - Вай, аллах - завайкал се той. - Какво стана, ходжа? - събудила се ханъм. - Какъв сън сънувах! - Какъв? - Сънувах, че на върха на джамията има дълга, дълга игла. На иглата - яйце. На яйцето - тепсия. А в тепсията съм седнал аз и се люлея - ха натам, ха насам! - Вай, вай, ходжа - викнала ханъм. - Аз да бях, щях да се насера! - А! - рекъл ходжата. - Анджък!