Понеделник, 23 ноември 2026 | Асеновград Предимно ясно 6°
Асеновград България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Професорът: - Събудете колегата до вас. Студентът: - Вие го събудете, професоре, вие го приспахте.
Студентски 4,561 прегледа
Следващ →

Още вицове

В една килия с три легла има двама затворника. Един ден надзирателят им казва: - След малко ще си имате нов съквартирант. Първият коментира: - Това е жена ми понеделник, сряда и петък. Вторият добавя: - И моята вторник, четвъртък и събота. След около половин час надзирателят докарва новият затворник, здрав едър мъжага. Той се настанява удобно и казва на досегашните обитатели: - Здравейте бебенца, аз съм вашата майчица и ще ви храня. И понеже цицката е само една, ще бозаете на смени..... Една Мутра и една пенсионерка стоят един до друг... Бабата: - Боже, дано пенсийката да ми стигне да свържа двата края до другия месец. Мутрата: - Боже, дано камиона с наркотиците да мине... Бабата: - Боже, дано да имам пари за лекарствата. Мутрата: - Слушай кво Бабо, на ти 1000 лева, недей да занимаваш Господ с глупости. Атомната бомба убила няколко човека, даже повече от няколко. В час по физика 1 - Здрасти! Хайде да ходим да пием бири?! Че ми е едно скапано настроението... 2 - Какво се е случило? 1 - Мими ме заряза днес. Може да се напоркам. 2 - ?????? 1 - Тръгвам днес за университета, и докато пътувах ме заряза. 2 - Как така? 1 - Накратко. В метро беше шумно, не чувам, че ми звъни телефона. Пише ми sms:"Ще се видим ли днес?", след малко пак получавам sms:"Що мълчиш?", блъсканица в метрото - не мога да отговоря. После пък ми падна батерията, телефонът ми се изключи. 1 - Включвам го чак вкъщи, автоматичен sms:"Изпуснати 21 обаждания." И един след друг sms-и:"Не ми ли говориш?", "Вече не ме обичаш?!", "Защо мълчиш?","Не искаш да говориш с мен, даже телефонът ти е изключен!", "Това беше! Повече не ми трябваш!", "Край! Разделихме се! Не ми се обаждай!" 1 - Хайде да ходим за бири... Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!