Филхармония. Две минути до началото на концерт. Диригентът забелязва, че първата цигулка го няма. Всички хукват да го търсят. По едно време някой се сеща, че го е видял да влиза в тоалетната. Диригентът нахълтва в кенефа и вижда - седнал първата цигулка да онанира.
Диригентът:
- Позор! Как не ви е срам! Та вие сте първа цигулка! По-високо лакътя! Плаааавни движения!...
Прием, в салона у Ростови е претъпкано. Разказват се истории. Дошъл ред и на поручик Ржевски:
- Такаа господа, това стана по време на Бородинския бой. Значи, върви нашият ескадрон напред в атака, и до нас изведнъж - взрив, мен ме хвърля от седлото, аз скачам веднага на крака - моите другари, всичките убити, сабята ми счупена, а към мен приближават трима яки френски кавалериста с извадени саби, и...
Господа, срам ме е но се насрах.
В салона - тишина, мълчание, накрая един заговорил:
- Поручик, вие, разбира се, сте доста откровен, но, отчитайки обстоятелствата - взрива, падането от коня, трима против един, при това невъоръжен, страха от смъртта...
В това няма нищо срамно, с всеки може да се случи...
- Не господа, не, вие не разбрахте, аз СЕГА се насрах.