Две момиченца от трета група на детската градина си говорят:
Първото казало
- А пък на мойто плиятелче, му е четили сантиметля!
- Хи, хи, хи - изсмяла се приятелката й.
- Не хи, хи, а ФИ, ФИ, четили сантиметля, плиятелко!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...