Психиатър стои в кабинета и скучае - няма пациенти... В този момент мноооого бавно се отваря врата и в нея на 4 крака влиза човек държейки нещо в ръцете, в устата и още нещо влачейки след себе си.
Психиатъра:
- Лелеее кой дойде при нас? Ти си куче което се е изгубило, заповядай, сега ще се погрижиме за теб.....
Човекът отрицателно клати с глава ...
- Аааа... ти си сигурно костенурка която не може да намери мами и тати, ела тук миличко....
Човекът отрицателно поклаща с глава...
- А какво си ти тогава?
- Докторе, майната ти, аз съм сисадмина, инсталирам мрежа!!!
- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...