Пътува Бай Ганьо в един кораб с английската кралица. По едно време откъм водата се чуват силни викове за помощ - английската кралица, докато си гледала през парапета на палубата и… паднала вьв водата.
Изведнъж се чува шум от второ тяло, падащо във водата - “пльос” - и кой си мислите - Бай Ганьо.
Спасил Бай Ганьо английската кралица, и веднага любопитни репортери го обиколили, и го попитали:
- Абе, Бай Ганьо, как ти най-смел от всички скочи във водата и спаси английската кралица ?
А Бай Ганьо им вика:
- Абе аз, че съм си смел, смел съм си, ама само да ми падне който ме бутна!
Болна жена решила да изпита неща, които не е опитвала прди да умре и започнала да се глези - опитала всякакви храни, напитки. Сетила се, че не се е ебала отзад. Правили и това с мъжът. Станало чудо. Оздравяла. Всички радостни и весели само мъжът й тъжен.
- Защо така бе човек? Защо не се радваш, че жена ти оздравя?
А той отговаря:
- Радвам се, но като се сетя за тате, никога няма да си го простя. Още можеше да си е жив човека..