Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
Стоянка на таксита в краен квартал. Бабичка, с две пластмасови туби, се качва в едно от такситата и казва:
- Момче, закарай ме до Централна баня за минерална водичка.
Таксиджията я откарва до мястото, а бабата вади три монети по десет стотинки и му ги подава.
- Какво е това ма, бабе? Какви са тия трийсе стотинки?
- Толкова имам бе, момче. Ако имах четирисет, щях да си дойда с трамвая….