София. 8,30 сутринта. Светофар на Дондуков. Бавно и тихо спира Майбах. От вътре се чува приглушена музика. Вебер. До него с изтъркани спирачки, пердета с пискюли на прозорците, цветомузика(гърми Софка и Устата) , тасове на Мерцедес, 2 тръби от зад, лепенки на Recaro, оранжеви булани по седалките и т.н. спира Голф 3 ПК. Въпреки изброените от мен "оптични екстри", не си е сложил ел-стъкла и за това след идноминутно навиване успявя да отвори прозореца.Чука на задното стъкло на Майбаха.То плавно се отваря и от вътре любезен господин:
- (учтив, но равномерен глас)-Добро утро, с какво мага да Ви бъда полезен младежо?
-(нахакан с една ръка на прозореца и дъвчещ дъвка)Аее батка убава ли е тази кола, дет’ са возиш на нея?
-(смутен)-Добра е -да.....
-Ааааа, Щот’ глеам не ги карат мноо.....
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика:
- Иван!
От руския се надига една глава:
- Аз!
Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква:
- Степан!
- Аз!
Бум - още един труп…
В руския окоп стои един казах и се моли:
- Само не Джумабай, само не Джумабай…