Веднъж изпращах едно момиче. Когато стигнахме до тях, тя ме покани у тях:
- Родителите ми ги няма, на море са. Можеш да дойдеш да пием по кафе( със съвсем ясен намек)
- Не, не мога преди сватбата.
Тя си помисли: какъв джентълмен.
Аз си помислих: Жалко, че не си смених чорапите!
Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя:
- И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно... така. А сега леко и плавно: насам-натам, насам-натам, много добре. И не забравяй, виолончелото не търпи никакво насилие...