Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Един ахмак много харесвал съседката си. Всяка сутрин, като минавал под терасата й, я гледал и му теквали лигите, но не знаел как да си поиска.
Една вечер, в кръчмата, негов приятел го попитал:
- Кво стаа бе пич?
- Мноо съм мераклия на съседката, ама не знам как да си направя устата. Луд съм полудял.
- А, лесна работа. За да ти върже трябва да се направиш на интересен.
- Да ама как?
Отворения му приятел го светнал:
- Вземи един кон, боядисай го зелен, мини с коня под нейната тераса и тя ще ти каже: "КЪДЕ СИ ТРЪГНАЛ С ТОЯ КОН ЗЕЛЕН", а ти ще отговориш: "ХАЙДЕ ДА СЕ НАЕБЕМ"
Ахмака светнал от кеф, взел един кон, боядисал го зелен и на сутринта минал под терасата на гаджето, но то като го видяло му казало:
- Абе ела най-накрая да се наебем!
А нашия:
- А аз къде съм тръгнал с тоя кон зелен.