Понеделник, 23 ноември 2026
|
Асеновград
6°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Асеновград
България
Светът
Спорт
Асеновград
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Дигитален свят
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
ПУТКА води до КУР Прекалената Употреба на Тютюн Кафе и Алкохол води до Кръвно, Удар и Рак.
Прочети още подобни вицове
12.10.2026
12.10.2026
07.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
Колкото по-силно обичаш любимият човек, толкова е по-лесно да го намразиш.
Бисери
03.10.2017
5,237 прегледа
0
Следващ →
Още вицове
Майка разхождала двете си деца в парка. По едно време се видяла с една приятелка и двете се заговорили. Децата останали без контрол и тръгнали да се разхождат. По-късно осъзнавайки, че ги нямя тя тръгнала да ги търси. Обиколила навсякъде и ги открила в най-отдалечената част на парка близо до едни храсталаци да си говорят с някакъв непознат мъж. - Какво правите тук, колко пъти съм Ви казвала да не говорите с непознати? - Ами този чичко ми даде 5 лв да го хвана за онази работа. - казало едното момче. - Как може!!!!! - разкрещяла се майката. - Веднага отиди на чешмата и си измий ръцете с този сапун. Детето погледнало майка си и започнало да се смее. - Какво смешно има? - казала вбесена майката. - Ами нищо.... - казало детето. - Просто си представих как след малко брат ми ще си мие устата със сапун...
- Вие там, защо спите на моята лекция? - Аз не спя, аз просто така бавно си мигам...
- Викат ми циганин! В края на краищата едно е баща ми - друго съм аз !
Катаджия спира кола за превишена скорост: - Глоба 100 лева! - Защо толкова много? - Спешно ми трябват много пари.
Срещат се две мутри: - Как си лети времето! Направо ужас. Синът ми расте, вече е на девет години. - Това е хубаво! Защо си тъжен? - Забравил съм да го запиша на училише!