Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.
Човек си спи в леглото. Неочаквано се стряска и вижда над него се е надвесила Смъртта.
- И-И-И-звинявай за какво си дошла? - с нескрито вълнение я попитал той.
- Идвам за душата ти - рекла Смъртта.
Мъжът въздъхнал с облекчение, обърнал се към спящята до него съпруга, побутнал я и и рекъл:
- Душичке, ставай, че те търсят.