Петък, 9 октомври 2026 | Асеновград Ясно небе 12°

Любими Герои

Не работи - трудът убива За пословичното трудолюбие на черногорците съществуват безброй вицове. Ето класичиските 10 заповеди, които те с удоволствие разказват за себе си 1 .Човек се ражда уморен и живее, за да си почива; 2. Обичай леглото като самия себе си; 3. През деня си почивай, а през ноща можеш да поспиш; 4. Не работи - трудът убива; 5. Ако видиш някой да си почива, помогни му; 6. Не прави днес това, което можеш да свършиш утре; 7. Работи по-малко, от колкото можеш. А това, което можеш, остави да го свърши някой друг; 8. Спасението е в отмората - от почивка още никой не е умрял; 9. Трудът разболява - не умирай млад; 10. Ако случайно ти се поиска да работиш, не бързай - поседни, изчакай, ще ти мине.
Оценка 0 от 0 гласа
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си.<BR>- Ооо, дядо, как си?<BR>- Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо?<BR>- Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата…<BR>Свалил той автомата и та-та-та - направил оградата на трески.<BR>- Брей, - казал дядото - ами тия чудесии по колана ти, к’ви са бе, сине?<BR>- Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната…<BR>Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната.<BR>- Брей, - рекъл пак дядото - що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал…<BR>- А, ами че тя кога умря, бе дядо?<BR>- Ами, в тоалетната беше…
Оценка 5 от 1 гласа
Американец и евреин разговарят. Американецът се хвали: - В нашия род имаме едно много умно момче - завърши гимназия с пълен отличен! - И при нас има много такива. - Ама после завърши и колеж с отличен! - Нищо ново, при нас всеки е така. - Стана световноизвестен професор! - И нашите учени са много известни. - Избраха го и за президент! - Че и нашият президент е професор. - Ей, вие евреите успеха за нищо го нямате бе! Ти господ ли искаш да стане? - Защо не, едно наше момче стана!
Оценка 0 от 0 гласа
- Реших да уволня секретарката си, - казва директорът. - Защо? - пита инженерът. - Ами, наскоро имах юбилей. В този ден я срещам на улицата, тя носи едни големи торби. Предложих й да й помогна. Занесох торбите до тях и тя ме покани на чашка кафе. - Всичко това е много хубаво! - Влязохме у тях. Тя отиде в съседната стая и ми каза да не влизам там, докато тя не ме извика. - Прекрасно! - След няколко минути тя ме извика, влизам аз и гледам в стаята сложена огромна трапеза и около нея всичките ми подчинени. - Та това е великолепно! - Но представяш ли си в какъв вид влязох аз...
Оценка 0 от 0 гласа