Вторник, 27 октомври 2026 | Асеновград Облачно 12°

Всички категории

Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: - Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: - Сега, клякате и се изсир*те! - Ама скъпи как так… - мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: - Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. - Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! - и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането… След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: - Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: - Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
Оценка 0 от 0 гласа
Американец, французин и българин се запознават в една болница. Американецът е със счупен крак, французинът със счупен крак и ръка, а българинът е в гипсово корито. Тримата си разказват как са се озовали там. Започва американецът: - Прибирам се от командировка при жена си и след бурен секс първата вечер аз по навик извадих 50 долара. Тя се побърка и ме нападна с точилката... Французинът: - Прибирам се аз от командировка при жена си и първата вечер след страхотен секс по навик изваждам 100 евро, тя по навик ми връща 50 и като се започнахме... Българинът: -Прибирам се аз от командировка при жена ми и веднага се ориентираме към спалнята. По средата на третия тек на вратата се звъни. Тя, по навик "Мъжът ми! ", аз, по навик, през балкона...
Оценка 0 от 0 гласа
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Оценка 2.6 от 7 гласа