Четвъртък, 22 октомври 2026 | Асеновград Предимно ясно 20°

Всички категории

Един поет пишел стихове за планината, но никога не я бил посещавал и малко по малко губел музата си. Затова решил, че трябва да го направи. Един ден тръгнал да покорява връх Мусала и стигайки в Самоков седнал в първата кръчма, изял две кебапчета, мушнал три бири и си казал: - Е-е-е, т`ва планината е много хубаво нещо! Пътешественика тръгнал към върха и попитал първите срещнати хора накъде да върви. Те му отговорили и той тръгнал. Вървял, вървял, но се загубил, завалял сняг натрупало много и планинарят решил, че идва краят му. Не щеш ли, пред него се изпречила кафява... врата! Той се зарадвал много и почукал на нея. Отвътре отговорил детски глас: - Кой чука? - Детенце баща ти вътре ли е? - Няма го. Беше тук, но излезе. - А майка ти? - И тя беше тук, но излезе. - Добре де извикай тогава батко си или кака си! Трябва да има някои с теб! - И батко беше тук, но и той излезе. И кака беше, ама и тя излезе! - Е, добре де, ти самичко ли си вътре? - Е, с кой да съм в клозета, бе!?
Оценка 0 от 0 гласа
Затворник получава писмо от жена си: "Мили мой, реших да посея марули в задния двор. Кога е най-подходящото време?" Тъй като знаел, че охраната на затвора чете писмата, мъжът отговорил: "Мила моя, каквото и да правиш, не пипай нищо в задния двор. Там скрих парите." Седмица по-късно се получило следното писмо: "Мили мой, няма да повярваш какво се случи онази вечер - дойдоха някакви мъже с лопати и прекопаха целия заден двор." Затворникът отговорил с друго писмо: "Мила моя, сега е най-подходящото време да посееш марулите."
Оценка 5 от 2 гласа