Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара:
- Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа - ще му сменя бравата!

Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва:
- Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин.
Влиза Щирлиц, вижда ги и...

Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
"Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер.
"Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц.

Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц.
- Къде се научихте да играете така? - попита немеца
- Ех, легендарна Съветска школа - гордо отговори Каспаров.

Щирлиц видя наклонена кула.
- Пиза… - помисли си Щирлиц
- По-малко трябва да пиеш… - помисли си кулата.

Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери.
С ловка маневра успява да им се изплъзне.
Продължава да шофира, но пред него отново изниква...

Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.

Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път.
- Явно отровата не действа - помисли си той.

Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли:
\"Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…\"

Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…