Вечер. Ицо Стоичков излиза на балкона, гледа небето и си говори:
- Каква луна! Какви звезди!
- …ти лелина, …ти лелина… - по навик отвръща ехото.
Вечер. Ицо Стоичков излиза на балкона, гледа небето и си говори:
- Каква луна! Какви звезди!
- …ти лелина, …ти лелина… - по навик отвръща ехото.