Филмовата адаптация на романа на Сюзан Колинс „Игрите на глада” събра 155 млн. долара през първия си уикенд.

Това нарежда филма на трето място в класацията за най-добър дебют, пише „Форбс”.

Очевидно икономическата част на филма работи добре и всички ангажирани с проекта могат да са сигурни, че ще последват екранизации и на другите две книги от поредицата.

Но икономиката на Панем (футуристичната държава в историята) е съвсем друг въпрос. Обществото, развило се в бъдещето върху останките на САЩ, има други правила. Високотехнологиченият Рим 2.0 стои в центъра на 12-те (всъщност 13) окръзи, които снабдяват столицата Капитол с нужните й ресурси.

За да поддържат широкия си набор от нужди, жителите на Капитол поддържат строг контрол върху робите-работници в окръзите. Те налагат волята си чрез сила и пропаганда, а също и чрез годишния ритуал на Игрите на глада. В него деца се бият до смърт на огромна арена.

Но както виждаме от историята и научната фантастика, такава система на потисничество в действителност е изключително крехка. И както е характерно за реалността или за измислицата, икономиката лежи в сърцето на всеки евентуален срив на държавата.

Тук ви представяме пет икономически провала в реалността на „Игрите на глада”.

1. Свободните пазари са много по-ефективни от контролираните икономики

Панем очевидно се крепи на базата на високотехнологично общество, което е съществувало преди сегашното състояние на света. Всички високотехнологични джаджи, които обществото в Игрите на глада ползва, почти със сигурност са създадени в конкурентна икономика.

Конкуренцията насърчава технологичните промени, а те от своя страна насърчават развитието на обществото.

В „Игрите на глада” се развива оръжейната технология, което се осъществява със съзтезания в областта и потистичество над населението. В Панем е разработена висока технология на оръжията, която е трудно осъществима под подобен вид управление. Особено като се има предвид, че всички технологични иновации са насочени към поддържане на контрол и развлечение.

Замяната на свободния пазар с контролирана икономика и демокрацията с диктатура може да доведе до глад за окръзите и да затрудни развитието на обществото като цяло. Въпреки че те може и да не го осъзнават, жителите на Капитол живеят като просяци в сравнение с добре развитото, свободно и мирно общество.

2. Глобализацията работи, само ако изоставиш Модела на извличане

Мат Иглесиас сравнява икономиката на Панем с колонизацията на Южна Америка.

„Когато испанските завоеватели достигат до най-богатите райони на Латинска Америка, те открадват всичкото злато, което могат да намерят, и поробват цялото местно население за работници в плантациите. Те създават минна индустрия, която има за цел да извлече колкото се може повече злато и сребро, като в същото време контролът се запазва в ръцете на тесен елитен кръг”.

Според Мат, веднъж възникнали, тези „индустрии” са много трудни за премахване. Същевременно те са антитеза на пазарната икономика, като забраняват активността на пазара - предлагането на стоки и услуги. В окръг 12, който е минна област, положението е подобно. Там извличаната суровина обслужва само нуждите на елита.

Този подход  не може да движи една икономика. Всъщност историята показва, че за да работи глобализацията, благополучието трябва да бъде споделено. Растежът на икономиката трябва да бъде по целия свят, а не само в привилигированите богати страни. Това е защото...

3. Икономическото неравенство е лошо за бизнеса

Икономическото неравенство не е лошо само за правителствата, то е лошо и за бизнеса. Както споменахме преди това, растежът в обществото на Панем е възпрепятстван от командната икономика и робството. Примерът с Южна Америка бе показателен, че робството и потисничеството само създават илюзията за богатство, като полза има само малък елит. Но това става за сметка не само на робите, но и на всички останали, освен елита.

Ако хората в окръзите на Панем не бяха роби, а потребители в конкурентна икономика, щеше да има достатъчно ресурси, както за растежа и развитието на самите окръзи, така и за столицата Капитол.

Когато хората са твърде бедни, за да си купят каквото и да било, това не само може да доведе до революция, но и лишава икономиката от много възможности за развитие.

Икономическото неравенство създава бавен растеж и нестабилна политическа система, която има големи шансове за провал. Обикновено правителствата се учат на това по трудния начин.

4. Войната изсмуква икономическите ресурси

Друг гарантиран начин за икономически и политически колапс е воденето на война. Ресурсите и капиталът, които могат да бъдат вложени в икономиката, изтичат за национална отбрана. В случая с Панем, тези средства се използват за да се поддържа контрол върху окръзите. Правителството на Панем харчи цяло състояние, за да поддържа вечна война срещу собственото си население.

Войната изсмуква капитала от населението и въпреки, че се отбелязва растеж в някои специфични области (производство на оръжия, бомби и т.н.), всичко това довежда до още по-голямо икономическо неравенство и по-нестабилно общество.

5. Технологията може да бъде използвана за добро или за зло

Примерът с Игрите на глада е показателен, че технологията може да бъде използвана за контрол над населението.

Въпреки че технологията може да бъде използвана за много положителни неща, като заснемане и компроментиране на корумпирани полицейски или държавни служители, тя може да служи и за проследяване на гражданите.

Очевидно технологията е нож с две остриета. Тя може да бъде използвана за добро или за зло, за свобода или за тирания.

Системата на Панем е провал, защото тя се крепи на илюзията – илюзията за богатство, илюзията за контрол. Тази система е крехка и нестабилна, като всяко общество, което се гради върху страх и вечна война, вместо свобода и мир.