На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Исус Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалеч от Голгота. При погребението присъствали Мария Магдалена, майка на Яков и Йосиф. Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото му, измолили от Пилат военна стража, която поставили до гроба, а самия гроб запечатали.

Положен вече в гроба, Духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден. В Неделята, наречена с най-краткото име - Великден.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот. Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Обикновено днес се месят и пекат обредните великденски хлябове и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравят с "Христос возкресе!", а отговорът е "Во Истина воскресе!".