В продължение на три години се лекувах от рак, надявайки се да получа помощ от медицината, но нямах полза от нея. Специално за мен извикаха от Москва известния професор Израил Исаевич Нойман, който ме оперира в единадесет часа сутринта на 19 февруари 1965. По време на операцията аз умрях. Когато ме оперираха, душата ми стоеше между двамата лекари и аз си мислех: “Защо сме две? Аз лежа и аз стоя? ” Със страх следях хода на операцията. В червата ми беше намерен злокачествен тумор. Целият стомах, както и целите черва бяха в ракови възли. Лекарите извадиха вътрешностите ми и казаха: “Там където е мястото на дванадесетопръстника, има само някаква течност — всичко е изгнило". Сложиха ми скоби на разрезите и ме закараха в моргата. Там при мен влязоха брат ми със сина ми Андрейчо. Синът ми се приближи, целуваше ме по челото и казваше. Аз го прегръщах и целувах, а той не ми обръщаше никакво внимание.След това се озовах в къщи, където дойде свекървата на моя първи законен мъж. Тук беше и сестра ми. Започна подялбата на богатото ми имущество, което бях натрупала по нечестен начин. Сестра ми прибираше най-ценните неща, а свекървата я умоляваше да остави нещо и за сина ми. След това и двете си отидоха, а аз полетях нагоре, чудейки се на това, че летя. Летях в легнало положение върху нещо като шперплат, но мек и черен. Долетях до първата поднебесна сфера, след това — виждам, недалеч от мен стои висока красива жена, а след нея върви юноша, горко плаче и я моли за нещо. Тя, обаче, не му обръща никакво внимание. Изведнъж се чу глас: “Върни я обратно на земята, тя дойде не навреме. Добродетелите на нейния баща и непрестанните му молитви Ме умилостивиха”. Гласа продължи да говори: “Додея ми от страшният и живот. Исках да я затрия от лицето на земята без покаяние, но нейният баща я измоли от Мен”. Сетне всичко се завъртя, аз излетях от тази смрад и видях земята, която се изравни, видях и църквата си, над която по-рано се надсмивах. Запътих се към моргата. Тя беше затворена, но аз влязох и видях моето мъртво тяло, главата беше увиснала и ръката също беше увиснала, от едната страна бях притисната от друг мъртвец. Не знам кога душата ми влезе в тялото, само почувствах студ. В това време в моргата внесоха мъртъв мъж с отрязани от влак крака. Аз отворих очи и всички се разбягаха от страх. След това дойдоха двама санитари и двама лекари. Те наредиха веднага да ме закарат в болницата. Събраха се много лекари и започнаха да затоплят тялото ми. Това стана в четири часа след обяд на 23 февруари 1965 година. По тялото си имах осем шева — три на гърдите, останалите по ръцете и по краката, тъй като лекарите се бяха упражнявали върху мене. Като ме затоплиха, отворих очи и след два часа проговорих. Постепенно се съвземах. Храниха ме изкуствено, а на 12-ия ден ми дадоха закуска. Започнах да разказвам на лекарите къде съм била и какво съм видяла. На другия ден ме сложиха на операционната маса. Главният лекар Валентина Василиевна Алябева махна скобите, отвори корема и каза: “Защо са рязали човека? Всичко в нея е здраво”. Дойдоха лекарите, които правиха първата операция и казваха: “Всичко в нея беше изгнило, а сега е здраво”, а мен ме питаха: “боли ли те? ” Лекарите ходеха напред-назад, хващаха се за главите, кършеха ръце, бледнееха от страх и бяха като мъртви. Във втората операция взеха участие много лекари от различни болници.