Кой се страхува от приемането на закон за конфискация на престъпно имущество?

Такъв, или поне подобен закон, българите очакват още от началото на прехода преди повече от 20 години, когато започна престъпният грабеж, първоначално натрупване на капитали, или както искате го наричайте.

Много неща ме учудват около споровете за този закон. На първо място – Българската социалистическа партия, партията, която по презумпция защитава бедните, хората на наемния труд, на ощетените, се изправи като на барикада срещу проекта.

Учудва ме лековатият начин, по който бяха хлъзнати колегите парламентарни репортери, отразяващи споровете в Народното събрание. Вечерта, когато депутатите се караха ожесточено почти до полунощ, се появиха информации, че управляващите притискат опозицията, като ги карат ударно да приемат закон от 113 члена. До среднощ те били обсъдили едва първите няколко текста от него.

Истината е, че самият закон се състои цифром и словом от 15 члена. Това може да се види в официалния сайта на парламента, където е публикуван проектът.

Очевидно в кулоарите на НС се пускат партенки, използват се всякакви средства, позволени и непозволени, за да не се приеме този закон. Ето доказателство за „113-те члена на закона” http://news.ibox.bg/news/id_2096191710

Ето още - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1348260

А ето и проекта, публикуван в сайта на парламента - http://parliament.bg/bills/41/254-01-5.pdf

Който успее да прочете в него член 113, го черпя бира.

„Срещу кого всъщност е насочен този закон?”, пита Мая Манолова от в една от пледоариите си от трибуната.

В самия закон много ясно пише срещу кого – срещу тези, чиито имоти, придобити и наследени, надвишават с 300 000 лева законните им приходи.

300 бона. Това е повече от четвърт милион лева.

Огледайте се около себе си и преценете колко от познатите, съседите, колегите, приятелите ви отговарят на това условие.

Е, точно срещу тях е насочен.

Бандитското ограбване на България не бива да остане ненаказано. Това не е само въпрос на справедливост. Това е и въпрос на оцеляване на нацията. Защото точно тези, незаконно забогателите, диктуват днешният ни начин на живот. Защото днес повечето българи зависят именно от тяхното благоволение, или ако щете – настроение. Точно хора като Валентин Захариев, който остави, без да му мигне окото, стотици работници в „Горубсо” и ОЦК без заплати в продължение на месеци. Защото сигурно има и други, неизвестни за обществото хора, които продължават да се гаврят с обикновения човек.

Защото точно в техните ръце – на бивши кадри на БКП, комсомола, бивши сервитьори и прочие мекерета, преминаха голяма част от активите на българската икономиката. И те ли ще градят съвременна България? Те ли ще ни измъкнат от днешния батак на отвратително ниските доходи и мизерията?

Те ли, които източват предприятията, за да си купуват лъскави джипове и луксозни палати? А не им пука, че същите тези предприятия остават с допотопни технологии, изостават от съвременните изисквания. В тях работниците, дори да си скъсат задника от бачкане, не могат да постигнат висока производителност. Не може с лопатата си да се състезаваш с трактор.

Подобен закон българите очакват от много години. Това ще е мисията на ГЕРБ за този мандат. Не магистралите, а този закон.

И БСП, вместо да защитава олигарсите и националните крадци като оспорва самия закон, по-добре да влезе в по-конструктивна роля. Тоест, да предложи текстове и механизми в него, които да гарантират, че обикновеният трудолюбив и честен човек няма да се превърне в мишена на властта.

Не всеки богат българин е престъпник и крадец. Но повечето са такива, няма какво да се лъжем. А и самата държава бе в услуга точно на крадците и разбойниците и обслужваше техните интереси. Точно както ги обслужва сега БСП.

Е, докога да продължава така?

Време е, както казва народът: „На зло куче зъл прът”.

Тодор Кръшков