Църквата почита на 2 май деня на Свети цар Борис - покръстителя на българите. Борис е роден през 30-те години на IX в. Българският владетел, царувал между 852 и 889 г., налага християнството в нашите земи и въвеждал славянската писменост в България. През 864 г. се покръства в Плиска с целия си род и получава християнското име Михаил. След официалния акт на покръстването приема християнското име Михаил. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил. Единствените преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши, Албания. В тях той се нарича с гръцката титла "архонт на България", превеждана обикновено като "владетел", а през Х-XI век - и като "княз". В славянобългарските извори от този период Борис носи титлата "княз", а от времето на Второто българско царство - и "цар".

Християнството става официална религия в българската държава. Княз Борис-Михаил постига международното признание на автономна Българска архиепископия под върховенството на Цариградската вселенска патриаршия /4 март 870 г./. Има голям принос за просвещението на българското общество. През 886 г. приема учениците на Кирил и Методий и създава Охридската и Преславската школи.

След смъртта му на 2 май през 907 г. е канонизиран за светец и е удостоен с царска титла. 

Днес имен ден празнуват Борис и Борислав.