За алкохолна болест се говори, когато човек контрол върху употребата на алкохол, обяснява д-р Людмила Нейкова, токсиколог от ВМА. Разликата между пиене за удоволствие и алкохолизъм е, че при второто човекът не може да спре. Стига до момент, когато вече не може да живее без алкохол. Той става част от неговата обмяна на веществата, част от хомеостазата. В мозъка има рецептори за различните вещества. Ако дадено вещество редовно се внася в организма и изведнъж престане, рецепторите усещат глад, а при алкохолиците настъпва делириум тременс.
За да се развие зависимост, минават 10-15 г. Има значение и видът алкохол - дали е концентрат, вино или бира. Лекият алкохол не е безопасен. Има алкохолици, които пият само бира - по 5-6 л на ден, и то трайно. Типично за алкохолиците е, че при липса на любимата напитка я заместват с каквото им падне.
Системната злоупотреба с алкохол уврежда черния дроб - получава се стеатоза. Човек със стеатоза, ако продължи да атакува дроба си с алкохол, се самоубива. Страдат сърце, бъбреци, увреждат се периферна нервна система и панкреасът. Той отделя ензими, които атакуват собствения организъм. Настъпва остър панкреатит, а от него понякога се умира. Системната злоупотреба с алкохол създава риск от цироза, рак на черния дроб, на ларинкса, гърлото или в устата.
Кога има нужда от професионална помощ? Когато човек се опита да спре пиенето, настъпва нервен дискомфорт - раздразнителност, главоболие, отпадналост и сърцебиене. Пийне ли, в момента му минава. Точно тогава трябва да си дадеш сметка, че границата е премината и ти трябва помощ, казва д-р Нейкова. Алкохолиците рядко идвали сами в токсикологията, обикновено ги водят роднини.
Как се лекува
Във ВМА прилагат детоксична терапия. Тя трае месеци, че и години, а в терапията участват невролози, гастроентеролози, психиатри, психолози, социални работници, рехабилитатори. Токсиколозите овладяват физическата зависимост. Алкохолът, като хероина, води до психическа и физическа зависимост. Без него организмът не функционира нормално и човек може дори да изпадне в кома. Затова детоксичната терапия се прави в болница. Вливат се захарни и солеви разтвори, които стимулират диурезата. Алкохолът се отделя с дишането, слюнката и потта, но основно чрез урината. Добавят се витамини от групата В, които подхранват нервната система, медикаменти за подобряване на метаболизма в мозъчните клетки, защото алкохолът има потискащо действие в тях.
Преди години имало лекарства, които причиняват гадене, ако човек пие. Получава сърцебиене, кръвното се вдига. Те са предписвани само при съгласие на пациента. Той е информиран, че може да получи увреждания, които застрашават дори живота му. Много алкохолици обаче игнорират таблетката и продължават да пият. Тогава близките тайно им я дават. Имало обаче смъртни случаи и таблетките били забранени.
Тогава въведоха подкожни имплантанти. В началото ги слагаха на ръката. Мнозина обаче ги махаха, за да си пият. След това ги преместихме на недостъпно място - на гърба. Сам човек не може да си стигне гърба. Но имплантантите даваха и усложнения - загнояване и отхвърляне. Така че в България сега няма разрешен такъв препарат.
Сериозен проблем пред алкохолиците е, че им липсва самокритичност. Много от тях решават, че като са минали 6 месеца, могат да изпият едно питие и то няма да им навреди. Мозъкът обаче има памет, че са му внасяли това вещество, казва д-р Нейкова. Обърнат ли една чашка, те попадат в старата клопка на пиянството и не могат да излязат от зависимостта си с дни и седмици. Всяко такова отстъпление води до по-кратък период на контрол върху пиенето. След детоксичната терапия трябва да се продължи с психологическа работа.
