Mеханизмът на земното разкъсване при земетресението от 22 май в Перник с магнитуд от 5,8 по Рихтер е изключително феноменален в световен мащаб. То е станало много бавно и по една много силно наклонена плоскост, коментира пред БТА доц. Емил Ботев - ръководител на департамента по "Сеизмология" в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.
Експертът обясни, че при земетресението максимумът на енергията на излъчване се е изместил към много ниски честоти на трептене - или се е получило такова вълнообразно движение в пространството, което е създало усещането, че земният трус е много далече.
"Това е благоприятно, защото така не се въздейства срязващо и разрушително на строителните конструкции”, коментира сеизмологът.
Той поясни, че именно затова не е имало и големи разрушения на повърхността, в сравнение със земетресението в Стражица от 1986 г., което е било с почти същия магнитуд - 5,7 по Рихтер. Доц. Ботев припомни, че според магнитудната скала земетресението в Перник от 5,8 по Рихтер се води за "умерено земетресение и дори не е силно".
Огнището на земетресението в Перник е много специфично и с това, че досега "не е работило" в исторически план и в него за първи път се регистрира толкова силно земетресение, коментира сеизмологът. По думите на доц. Ботев в това сеизмично огнище е имало няколкостотин пъти по-слабо земетресение от
За година на Земята стават около 100 000 земетресения с магнитуд над 2 по Рихтер, а за сто и няколко години са станали 5-6 земетресения с магнитуд над 9 по Рихтер, отбеляза доц. Ботев.
От 0 до магнитуд 3 по Рихтер е прието земетресенията да се наричат микроземетресения, от 3 до 4 магнитуд по Рихтер са много слабите земетресения, от 4 до 5 по Рихтер са слабите земетресения, от 5 до 6 са умерените трусове, каквото е нашето земетресение от 22 май в Перник.
От 6 до 7 по Рихтер са силните земетресения, а над 7 са катастрофалните, над 8 - са разрушителните, които разрушават тотално всичко, не само създаденото от хората, каза сеизмологът. Земетресенията с магнитуд над 9 по Рихтер са най-силните и са наричани релефопроменящи. Те стават по няколко на 100 години, уточни доц. Ботев.
В България се приема, че най-силното земетресение е станало през 1904 г. в Кресненското дефиле, в близост до село Крупник. Магнитудът е бил 7,8 по Рихтер, припомни ръководителят на сеизмолозите в БАН.